10.08.2017 г., 19:37

Нежна агресия

748 1 2

Със теб напоследък играем онази игра на наддаване,

в която ми казваш, че всъщност си предан и мил,

а аз отговарям, че искрено, искрено вярвам,

но сякаш не ми се участва (не вече) във нов водевил.

 

Навярно греша, че отново с наострени нокти

със теб разговарям от упор и искам сега,

на момента, веднага да включиш на обороти

да даваш любов, и със тялото си, и със душа.

 

Макар че съм чувала тази мъдрост, че съблазняването

било всъщност чисто стратегична игра,

те моля горещо – не ме карай да преиграваме;

нали сам ми каза, че предпочиташ духовността.

 

Е да де, обаче типично по женски те искам –

приятел, приятел, но моята женска душа

желае да има къде да се сгуши притихнала,

в ръцете на мъж, който вижда, че аз съм жена.

 

Не ми ги разправяй на мен колко здрава е връзката,

когато от мен си направо на друг континент!

Крепи ме единствено вярата неразкъсана

за среща, в която ще взема нещата си в свои ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...