Нежна измислица
Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж,
по нещо неизвестно, но жадувано –
на устните ми топли да се спреш,
да ме приспиш или да ме сънуваш.
И сладката отрова на страстта,
да назовеш със земното ми име...
Познал в едничка дума любовта,
смирено шепнеш „просто приеми ме“.
У себе си, безплътна ме твориш –
прекрасна, невъзможно съвършена
и вярваш, че не може да грешиш -
от слънчев лъч, за тебе съм родена.
Но не протягай ласкава ръка –
да ме докоснеш, никога не искай.
Ще разрушиш красивата мечта,
когато осъзнаеш, че съм истинска.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
