diana1992 (Диана Димитрова)
2 19

13 sept 2009, 22:43

Нежна ласка

Poesía » De amor

1.8K 0 4

Докосна ти моята коса,

погали ме нежно с ръка.

Вдиша аромата на полски цветя

и прегърна ме в нощта.

Дъхът ти на мента ме завладя,

целувките ти нежни

пратиха ме далече сега.

Обикнах те аз още в мига,

когато почувствах твоята ласка.

Вземи ме със себе си сега

в самотата на нощта.

Искам да съм с теб, питаш ме: „Кога?”

Завинаги, любов моя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

angelchoy (Анго Дим)

Красиво!

2011-06-23T00:36:10+03:00
forsaken93 (Георги Рогачев)

А ето и това,което прави любовта толкова красива - нежността.Откривам много ценни думи,ти казваш : "завинаги".Значи вярваш в любовта.Това някак ме докосва

2010-12-20T12:48:52+02:00
HellMad (Адриан Иванов)

Пишеш хубаво. Имаш идеята, просто бръкни по - надълбоко. От мен 6, за да имаш стимул да пишеш. Поздрави. Намери своя Питър.

2009-09-25T00:09:43+03:00
Firemen (Стефан)

Страхотно е!Браво!

2009-09-14T10:58:17+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0