Докосна ти моята коса,
погали ме нежно с ръка.
Вдиша аромата на полски цветя
и прегърна ме в нощта.
Дъхът ти на мента ме завладя,
целувките ти нежни
пратиха ме далече сега.
Обикнах те аз още в мига,
когато почувствах твоята ласка.
Вземи ме със себе си сега
в самотата на нощта.
Искам да съм с теб, питаш ме: „Кога?”
Завинаги, любов моя.
© Диана Димитрова Всички права запазени