Докосна ти моята коса,
погали ме нежно с ръка.
Вдиша аромата на полски цветя
и прегърна ме в нощта.
Дъхът ти на мента ме завладя,
целувките ти нежни
пратиха ме далече сега.
Обикнах те аз още в мига,
когато почувствах твоята ласка.
Вземи ме със себе си сега
в самотата на нощта.
Искам да съм с теб, питаш ме: „Кога?”
Завинаги, любов моя.
© Диана Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
