Докосна ти моята коса,
погали ме нежно с ръка.
Вдиша аромата на полски цветя
и прегърна ме в нощта.
Дъхът ти на мента ме завладя,
целувките ти нежни
пратиха ме далече сега.
Обикнах те аз още в мига,
когато почувствах твоята ласка.
Вземи ме със себе си сега
в самотата на нощта.
Искам да съм с теб, питаш ме: „Кога?”
Завинаги, любов моя.
© Диана Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
