9 jun 2007, 20:29

Нежна маргаритка

  Poesía
2.2K 0 20
Ти си нежна маргаритка, мила!
С коси от злато - чиста свила,
искриш във нашето креватче.
Мое крехкичко превратче,
как ме победи - не зная,
дали направи го с омая
или с неземния си чар
и как от страшен господар
превърна ме в послушен роб,
перящ бикини, готвещ боб...
Моя приказчице нереална,
щом махнеш роклята си бална
и пред мен се изкикериш
- в сърцето сякаш че ме целиш
и аз, полу-убит от страст,
започвам да те люспя пласт след пласт,
дорде душата ти разголя...
Не се променяй,
     от сърце те моля!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


П.П.
Човек и добре да живее - се жени!
Женен ли е - не ми го хвали!
Хвали ли се - не става!
Не става ли - за кво'тий?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, хвърли ни в реалността с боба и бикините...ама все пак кажи една добра дума и за вече женените де!
  • "Човек и добре да живее - се жени!
    Женен ли е - не ми го хвали!
    Хвали ли се - не става!
    Не става ли - за кво'тий?"
    Добър послеслов!
  • Самобитен талант си ти!
  • ria,люпенето е част от люспенето,зависи как люпиш
  • Хубаво посвещение за хубав човек!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...