Нежна маргаритка
С коси от злато - чиста свила,
искриш във нашето креватче.
Мое крехкичко превратче,
как ме победи - не зная,
дали направи го с омая
или с неземния си чар
и как от страшен господар
превърна ме в послушен роб,
перящ бикини, готвещ боб...
Моя приказчице нереална,
щом махнеш роклята си бална
и пред мен се изкикериш
- в сърцето сякаш че ме целиш
и аз, полу-убит от страст,
започвам да те люспя пласт след пласт,
дорде душата ти разголя...
Не се променяй,
от сърце те моля!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
П.П.
Човек и добре да живее - се жени!
Женен ли е - не ми го хвали!
Хвали ли се - не става!
Не става ли - за кво'тий?
© Николай Драгиев All rights reserved.