9 июн. 2007 г., 20:29

Нежна маргаритка

2.2K 0 20
Ти си нежна маргаритка, мила!
С коси от злато - чиста свила,
искриш във нашето креватче.
Мое крехкичко превратче,
как ме победи - не зная,
дали направи го с омая
или с неземния си чар
и как от страшен господар
превърна ме в послушен роб,
перящ бикини, готвещ боб...
Моя приказчице нереална,
щом махнеш роклята си бална
и пред мен се изкикериш
- в сърцето сякаш че ме целиш
и аз, полу-убит от страст,
започвам да те люспя пласт след пласт,
дорде душата ти разголя...
Не се променяй,
     от сърце те моля!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


П.П.
Човек и добре да живее - се жени!
Женен ли е - не ми го хвали!
Хвали ли се - не става!
Не става ли - за кво'тий?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, хвърли ни в реалността с боба и бикините...ама все пак кажи една добра дума и за вече женените де!
  • "Човек и добре да живее - се жени!
    Женен ли е - не ми го хвали!
    Хвали ли се - не става!
    Не става ли - за кво'тий?"
    Добър послеслов!
  • Самобитен талант си ти!
  • ria,люпенето е част от люспенето,зависи как люпиш
  • Хубаво посвещение за хубав човек!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....