11 jun 2004, 10:40

Нежна песен

  Poesía
1.7K 0 2
Когато ти си тръгна и останах сама,
живота ми се срути, отлетя радостта.
Затворих очи, потърсих твойта топлина,
но усетих студ и вятър, изплетен от тъга.

Погледнах към небето, видях нашата звезда;
опитах да я стигна, но спусна се мъгла.
Болката гореше рана в моята душа
и пророних аз за тебе кървава сълза.

Видях те и извиках, но изгуби се гласа;
грабна го и го отнесе на крилете си дъжда.
Тръгнах да те търся без сили в нощта,
но изгубих ти следите и без край остана тя.

Залутах се без път в мрака да диря светлина,
чувах само нежна песен и ме обгръщаше тъга.
Погледнах към Луната, прегърнах свойта самота
и осъзнах без теб съм само глуха празнота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...