11 jun 2004, 10:40

Нежна песен

  Poesía
1.7K 0 2
Когато ти си тръгна и останах сама,
живота ми се срути, отлетя радостта.
Затворих очи, потърсих твойта топлина,
но усетих студ и вятър, изплетен от тъга.

Погледнах към небето, видях нашата звезда;
опитах да я стигна, но спусна се мъгла.
Болката гореше рана в моята душа
и пророних аз за тебе кървава сълза.

Видях те и извиках, но изгуби се гласа;
грабна го и го отнесе на крилете си дъжда.
Тръгнах да те търся без сили в нощта,
но изгубих ти следите и без край остана тя.

Залутах се без път в мрака да диря светлина,
чувах само нежна песен и ме обгръщаше тъга.
Погледнах към Луната, прегърнах свойта самота
и осъзнах без теб съм само глуха празнота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...