11 июн. 2004 г., 10:40

Нежна песен

1.7K 0 2
Когато ти си тръгна и останах сама,
живота ми се срути, отлетя радостта.
Затворих очи, потърсих твойта топлина,
но усетих студ и вятър, изплетен от тъга.

Погледнах към небето, видях нашата звезда;
опитах да я стигна, но спусна се мъгла.
Болката гореше рана в моята душа
и пророних аз за тебе кървава сълза.

Видях те и извиках, но изгуби се гласа;
грабна го и го отнесе на крилете си дъжда.
Тръгнах да те търся без сили в нощта,
но изгубих ти следите и без край остана тя.

Залутах се без път в мрака да диря светлина,
чувах само нежна песен и ме обгръщаше тъга.
Погледнах към Луната, прегърнах свойта самота
и осъзнах без теб съм само глуха празнота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...