Нежна песен
Когато ти си тръгна и останах сама,
живота ми се срути, отлетя радостта.
Затворих очи, потърсих твойта топлина,
но усетих студ и вятър, изплетен от тъга.
Погледнах към небето, видях нашата звезда;
опитах да я стигна, но спусна се мъгла.
Болката гореше рана в моята душа
и пророних аз за тебе кървава сълза.
Видях те и извиках, но изгуби се гласа;
грабна го и го отнесе на крилете си дъжда.
Тръгнах да те търся без сили в нощта,
но изгубих ти следите и без край остана тя.
Залутах се без път в мрака да диря светлина,
чувах само нежна песен и ме обгръщаше тъга.
Погледнах към Луната, прегърнах свойта самота
и осъзнах без теб съм само глуха празнота.
живота ми се срути, отлетя радостта.
Затворих очи, потърсих твойта топлина,
но усетих студ и вятър, изплетен от тъга.
Погледнах към небето, видях нашата звезда;
опитах да я стигна, но спусна се мъгла.
Болката гореше рана в моята душа
и пророних аз за тебе кървава сълза.
Видях те и извиках, но изгуби се гласа;
грабна го и го отнесе на крилете си дъжда.
Тръгнах да те търся без сили в нощта,
но изгубих ти следите и без край остана тя.
Залутах се без път в мрака да диря светлина,
чувах само нежна песен и ме обгръщаше тъга.
Погледнах към Луната, прегърнах свойта самота
и осъзнах без теб съм само глуха празнота.
© Кристиана All rights reserved.
