Разтапях се от щастие в копнеж...
Сега се питам - тези дни къде са?
Забравих как покри ме с леден скреж:
"Гримирай се, Любов, бъди Принцеса!"
Усмихвах се, обичах те без тон
на нещо външно, чуждо и студено.
Прегръщах те, мой Принце, в моя Дом
на приказките, винаги зелени!
Дори без кон, прегърбен и без път,
ще спреш отново някога при мене.
Ще преоткрия с устни тази плът,
която ме събуди преди време...
Душата ти ще стопля пак за миг,
преди след дълъг сън да се събудиш.
В съдбовни спомени - замръзнал вик!
Ще срина с грохот твоите заблуди!
Прогонената твоя самота
ще компенсирам с обич без пощада!
Разменям ръкавица с Любовта!
Ти жертва ли ще си, или награда?
© Бояна Todos los derechos reservados