31.12.2012 г., 20:30

Нежна Р(омантична)еволюция

888 0 0

Разтапях се от щастие в копнеж...

Сега се питам - тези дни къде са?

Забравих как покри ме с леден скреж:

"Гримирай се, Любов, бъди Принцеса!"

 

Усмихвах се, обичах те без тон

на нещо външно, чуждо и студено.

Прегръщах те, мой Принце, в моя Дом

на приказките, винаги зелени!

 

Дори без кон, прегърбен и без път,

ще спреш отново някога при мене.

Ще преоткрия с устни тази плът,

която ме събуди преди време...

 

Душата ти ще стопля пак за миг,

преди след дълъг сън да се събудиш.

В съдбовни спомени - замръзнал вик!

Ще срина с грохот твоите заблуди!

 

Прогонената твоя самота

ще компенсирам с обич без пощада!

Разменям ръкавица с Любовта!

Ти жертва ли ще си, или награда?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...