Разтапях се от щастие в копнеж...

Сега се питам - тези дни къде са?

Забравих как покри ме с леден скреж:

"Гримирай се, Любов, бъди Принцеса!"

Усмихвах се, обичах те без тон

на нещо външно, чуждо и студено.

Прегръщах те, мой Принце, в моя Дом

на приказките, винаги зелени!

Дори без кон, прегърбен и без път,

ще спреш отново някога при мене.

Ще преоткрия с устни тази плът,

която ме събуди преди време...

Душата ти ще стопля пак за миг,

преди след дълъг сън да се събудиш.

В съдбовни спомени - замръзнал вик!

Ще срина с грохот твоите заблуди!

Прогонената твоя самота

ще компенсирам с обич без пощада!

Разменям ръкавица с Любовта!

Ти жертва ли ще си, или награда?