5 nov 2008, 10:00

Нежни стихове

  Poesía
5.7K 0 10
Животът ми е пълен с нежни стихове,
които може да не видят този свят.
Но в главата ми понякога е тихо,
че чак ми идва да се разкрещя.

Покажи ми, че прочиташ всички "хроники",
с които аз дълбаех свойта скръб.
Във тези дни на злато и бетони,
дори не ще узнаеш, щом умра.

Запечатай звук от моята хармоника,
поздрави ме само с ехото на глас.
Ще ми стигне само дума да пророниш,
подслон избрала в близките листа.

Ще ми стигне само поглед да отправиш
към мен и мойте рими от стъкло.
Не ме отблъсквай ти! Така не става!
Човечно се убива днес любов.

И човечно днес се пишат нежни стихове,
дето може да не видят този свят.
Но поне в сърцето спира да е тихо,
защото теб откривам само в тях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...