Животът ми е пълен с нежни стихове,
които може да не видят този свят.
Но в главата ми понякога е тихо,
че чак ми идва да се разкрещя.
Покажи ми, че прочиташ всички "хроники",
с които аз дълбаех свойта скръб.
Във тези дни на злато и бетони,
дори не ще узнаеш, щом умра.
Запечатай звук от моята хармоника,
поздрави ме само с ехото на глас.
Ще ми стигне само дума да пророниш,
подслон избрала в близките листа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse