Нежни стихове
Животът ми е пълен с нежни стихове,
които може да не видят този свят.
Но в главата ми понякога е тихо,
че чак ми идва да се разкрещя.
Покажи ми, че прочиташ всички "хроники",
с които аз дълбаех свойта скръб.
Във тези дни на злато и бетони,
дори не ще узнаеш, щом умра.
Запечатай звук от моята хармоника,
поздрави ме само с ехото на глас.
Ще ми стигне само дума да пророниш,
подслон избрала в близките листа.
Ще ми стигне само поглед да отправиш
към мен и мойте рими от стъкло.
Не ме отблъсквай ти! Така не става!
Човечно се убива днес любов.
И човечно днес се пишат нежни стихове,
дето може да не видят този свят.
Но поне в сърцето спира да е тихо,
защото теб откривам само в тях...
които може да не видят този свят.
Но в главата ми понякога е тихо,
че чак ми идва да се разкрещя.
Покажи ми, че прочиташ всички "хроники",
с които аз дълбаех свойта скръб.
Във тези дни на злато и бетони,
дори не ще узнаеш, щом умра.
Запечатай звук от моята хармоника,
поздрави ме само с ехото на глас.
Ще ми стигне само дума да пророниш,
подслон избрала в близките листа.
Ще ми стигне само поглед да отправиш
към мен и мойте рими от стъкло.
Не ме отблъсквай ти! Така не става!
Човечно се убива днес любов.
И човечно днес се пишат нежни стихове,
дето може да не видят този свят.
Но поне в сърцето спира да е тихо,
защото теб откривам само в тях...
© Валери Шуманов All rights reserved.
