5 нояб. 2008 г., 10:00

Нежни стихове

5.7K 0 10
Животът ми е пълен с нежни стихове,
които може да не видят този свят.
Но в главата ми понякога е тихо,
че чак ми идва да се разкрещя.

Покажи ми, че прочиташ всички "хроники",
с които аз дълбаех свойта скръб.
Във тези дни на злато и бетони,
дори не ще узнаеш, щом умра.

Запечатай звук от моята хармоника,
поздрави ме само с ехото на глас.
Ще ми стигне само дума да пророниш,
подслон избрала в близките листа.

Ще ми стигне само поглед да отправиш
към мен и мойте рими от стъкло.
Не ме отблъсквай ти! Така не става!
Човечно се убива днес любов.

И човечно днес се пишат нежни стихове,
дето може да не видят този свят.
Но поне в сърцето спира да е тихо,
защото теб откривам само в тях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...