5 нояб. 2008 г., 10:00

Нежни стихове

5.7K 0 10
Животът ми е пълен с нежни стихове,
които може да не видят този свят.
Но в главата ми понякога е тихо,
че чак ми идва да се разкрещя.

Покажи ми, че прочиташ всички "хроники",
с които аз дълбаех свойта скръб.
Във тези дни на злато и бетони,
дори не ще узнаеш, щом умра.

Запечатай звук от моята хармоника,
поздрави ме само с ехото на глас.
Ще ми стигне само дума да пророниш,
подслон избрала в близките листа.

Ще ми стигне само поглед да отправиш
към мен и мойте рими от стъкло.
Не ме отблъсквай ти! Така не става!
Човечно се убива днес любов.

И човечно днес се пишат нежни стихове,
дето може да не видят този свят.
Но поне в сърцето спира да е тихо,
защото теб откривам само в тях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....