Нежни Зори
Усмихва се утрото, огряно от слънцето,
разбутало тъмната нощ, луна и звезди.
Изпивам кафето си, потопена в спокойствие,
обзета от сладки желания, любов и мечти.
Прегръщам деня, прошарен от багрите
на златната есен под синьо небе
и хуквам към люлките със спомен от детството,
непринудено истинска като щуро хлапе.
Полюшвам се бавничко и стихове пиша
за моя живот пъстроцветен - ту сив...
и грижите, тегнели досега на плещите,
олекват изляти върху белия лист.
Отново приижда студената вечер,
обгръща във мрака си поля и гори.
Не искам в душата ми нощи да има,
а светли и хубави Нежни Зори!!!
© Камелия Todos los derechos reservados