Нежни Зори

Усмихва се утрото, огряно от слънцето,

разбутало тъмната нощ, луна и звезди.

Изпивам кафето си, потопена в спокойствие,

обзета от сладки желания, любов и мечти.

Прегръщам деня, прошарен от багрите

на златната есен под синьо небе

и хуквам към люлките със спомен от детството,

непринудено истинска като щуро хлапе.

Полюшвам се бавничко и стихове пиша

за моя живот пъстроцветен - ту сив...

и грижите, тегнели досега на плещите,

олекват изляти върху белия лист.

Отново приижда студената вечер,

обгръща във мрака си поля и гори.

Не искам в душата ми нощи да има,

а светли и хубави Нежни Зори!!!