12 dic 2005, 22:11

Нежно бягство

  Poesía
1K 0 1
Мъничка моя, толкова сладка...
Но остаряваща...
Светлина в небосклона, звезда ярка...
Но залязваща...
Освободена си духом, без задръжки,
но много морална.
Будна, неизчерпаема фантазия мъжка,
защо да оставам...
Ненаситна и жадна ме гледаш премрежила
синия поглед.
Но не искам това- бягам и свеждам
очите надолу.
Прости ми- такъв съм- тя е по- свежа
и силна от тебе.
Ти си спомен, но тя е надежда-
за утре, за мене...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...