12.12.2005 г., 22:11

Нежно бягство

1K 0 1
Мъничка моя, толкова сладка...
Но остаряваща...
Светлина в небосклона, звезда ярка...
Но залязваща...
Освободена си духом, без задръжки,
но много морална.
Будна, неизчерпаема фантазия мъжка,
защо да оставам...
Ненаситна и жадна ме гледаш премрежила
синия поглед.
Но не искам това- бягам и свеждам
очите надолу.
Прости ми- такъв съм- тя е по- свежа
и силна от тебе.
Ти си спомен, но тя е надежда-
за утре, за мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...