Нежно ласо
Нощта изпъна нежната си струна
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето
открадна най-дъхавото цвете
и тръгна на душата из полето,
да го милва нежно с ветровете.
Като аромат от цъфналите вишни
натежават чувствата във мен,
притискат ме като клон разлистен
до твоя образ, в гърдите вкоренен...
Избухва в пламък пак небето,
изплело от бисерните си ресни
ласото ни нежно, със което
уловихме нашите мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
