27 янв. 2012 г., 15:02
Нощта изпъна нежната си струна
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето
открадна най-дъхавото цвете
и тръгна на душата из полето,
да го милва нежно с ветровете.
Като аромат от цъфналите вишни
натежават чувствата във мен,
притискат ме като клон разлистен
до твоя образ, в гърдите вкоренен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация