Вечер тиха и красива
със дантела от звезди,
цялото небе покрила
та до утре то да спи.
Между тях от где изплува
светла пълната луна
и звездите я целуват
радостни - при тях дошла.
А пък тука от Земята
със омаяни очи
от звездите и луната
палим да горят искри.
И разнежени ще срещнем
замечтани пак нощта.
Грешни или пък безгрешни
ще потърсим топлина.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados