31 oct 2010, 2:14

Нека 

  Poesía » Otra
493 1 8

В тази нощ лунна, безсънна,

нека вопли подтиснати тлеят,

в душата ми пропаст бездънна,

нека чувства забравени реят.

И пулсира инстинкт под лъжичката,

за жадувана обич бленува,

отдаден докрай на привичката,

че любов със любов се лекува.

Само с поглед и дъх притаен,

с глух стон от онемели слова,

в страстен, любовен рефрен

се слеят грациозни тела.

И потънат в сладка забрава

далече от хорски очи,

на мека, зелена морава

под покрив - небе и звезди.

И зората в роса щом окъпе

потайното ложе любовно,

нека отмие телата от тръпка

на свян и невинност греховна.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??