Нека
В тази нощ лунна, безсънна,
нека вопли подтиснати тлеят,
в душата ми пропаст бездънна,
нека чувства забравени реят.
И пулсира инстинкт под лъжичката,
за жадувана обич бленува,
отдаден докрай на привичката,
че любов със любов се лекува.
Само с поглед и дъх притаен,
с глух стон от онемели слова,
в страстен, любовен рефрен
се слеят грациозни тела.
И потънат в сладка забрава
далече от хорски очи,
на мека, зелена морава
под покрив - небе и звезди.
И зората в роса щом окъпе
потайното ложе любовно,
нека отмие телата от тръпка
на свян и невинност греховна.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
