30 may 2008, 14:05

Нека!...

  Poesía
681 0 2
 

Оставете ме за мъничко да помечтая!...

Нека поне миг да полетя над градските ни пошли светлини...

Нека поне в мислите си имам свободата да съм в рая,

нека попътувам със затворени очи...

 

Оставете ме за мъничко да посънувам!...

Нека поне нощем имам силите да преобръщам светове...

Нека имам своя кът, където винаги доброто ще лекува,

любовта с целувка ще преобразява зверове...

 

Оставете ме докрай да се самозалъгвам!...

Нека вярвам, че живеем, за да красота в душите си творим...

Нека вярвам във магията на топлата прегръдка,

нека вярвам, че ще можеме и без да ни боли...

 

Нека живея в илюзия!...

Нека!...

 

Толкова ще е красиво...

 

.............................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Идеята на стиха е страхотна, само тук-там де го пипнеш още мъничко, и е страхотен! Аз се присъединявам с две ръце към твоето "Нека!..." Поздрав!
  • "за да красота в душите си творим..." - знам, че е в името на римата, но звучи ужасно

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...