30 may 2008, 14:05

Нека!...

  Poesía
680 0 2
 

Оставете ме за мъничко да помечтая!...

Нека поне миг да полетя над градските ни пошли светлини...

Нека поне в мислите си имам свободата да съм в рая,

нека попътувам със затворени очи...

 

Оставете ме за мъничко да посънувам!...

Нека поне нощем имам силите да преобръщам светове...

Нека имам своя кът, където винаги доброто ще лекува,

любовта с целувка ще преобразява зверове...

 

Оставете ме докрай да се самозалъгвам!...

Нека вярвам, че живеем, за да красота в душите си творим...

Нека вярвам във магията на топлата прегръдка,

нека вярвам, че ще можеме и без да ни боли...

 

Нека живея в илюзия!...

Нека!...

 

Толкова ще е красиво...

 

.............................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Идеята на стиха е страхотна, само тук-там де го пипнеш още мъничко, и е страхотен! Аз се присъединявам с две ръце към твоето "Нека!..." Поздрав!
  • "за да красота в душите си творим..." - знам, че е в името на римата, но звучи ужасно

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...