30 мая 2008 г., 14:05

Нека!...

679 0 2
 

Оставете ме за мъничко да помечтая!...

Нека поне миг да полетя над градските ни пошли светлини...

Нека поне в мислите си имам свободата да съм в рая,

нека попътувам със затворени очи...

 

Оставете ме за мъничко да посънувам!...

Нека поне нощем имам силите да преобръщам светове...

Нека имам своя кът, където винаги доброто ще лекува,

любовта с целувка ще преобразява зверове...

 

Оставете ме докрай да се самозалъгвам!...

Нека вярвам, че живеем, за да красота в душите си творим...

Нека вярвам във магията на топлата прегръдка,

нека вярвам, че ще можеме и без да ни боли...

 

Нека живея в илюзия!...

Нека!...

 

Толкова ще е красиво...

 

.............................................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Идеята на стиха е страхотна, само тук-там де го пипнеш още мъничко, и е страхотен! Аз се присъединявам с две ръце към твоето "Нека!..." Поздрав!
  • "за да красота в душите си творим..." - знам, че е в името на римата, но звучи ужасно

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...