May 30, 2008, 2:05 PM

Нека!...

  Poetry
678 0 2
 

Оставете ме за мъничко да помечтая!...

Нека поне миг да полетя над градските ни пошли светлини...

Нека поне в мислите си имам свободата да съм в рая,

нека попътувам със затворени очи...

 

Оставете ме за мъничко да посънувам!...

Нека поне нощем имам силите да преобръщам светове...

Нека имам своя кът, където винаги доброто ще лекува,

любовта с целувка ще преобразява зверове...

 

Оставете ме докрай да се самозалъгвам!...

Нека вярвам, че живеем, за да красота в душите си творим...

Нека вярвам във магията на топлата прегръдка,

нека вярвам, че ще можеме и без да ни боли...

 

Нека живея в илюзия!...

Нека!...

 

Толкова ще е красиво...

 

.............................................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Идеята на стиха е страхотна, само тук-там де го пипнеш още мъничко, и е страхотен! Аз се присъединявам с две ръце към твоето "Нека!..." Поздрав!
  • "за да красота в душите си творим..." - знам, че е в името на римата, но звучи ужасно

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...