Ако бедната Пепеляшка не беше
изгубила златната си пантофка,
ако Спящата красавица не спеше,
а Снежанка не хапна от ябълката – уловка,
щяха ли Принцовете им да ги открият,
да ги спасят, после в тях да се влюбят?
Сигурно всички най-добри чудесии
стават, чак когато нещо изгубиш,
когато нещастен, отчаян, самотен
си мислиш – вече никой не ме обича...
В този миг се случва нещо страхотно...
И късметът ти усмихва се, а Фортуна тича
все към теб. И нежно те приласкава...
Забравила злото, пее ти душата...
(Дай, Боже, всекиму участ такава...)
И нека се раждат всеки ден чудесата!
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
От твоите уста в Божиите уши