Нека...

Нека никой да не знае,

че щастливи бяхме с теб.

Нека времето прекарано

да се превърне в спомен лек.

Скрити чувства,

думи, неизказани слова,

нека всичко да остане

дълбоко в земните недра.

Нека вятърът отвее

стъпките, оставени от нас,

нека и морето да затрие

пясъчния замък, в който бяхме ти и аз.

И сега, когато пак се връщам

назад към този спомен лек,

поглеждам към брега - каква мечтателка,

това е замък, построен от лед.