Нека никой да не знае,
че щастливи бяхме с теб.
Нека времето прекарано
да се превърне в спомен лек.
Скрити чувства,
думи, неизказани слова,
нека всичко да остане
дълбоко в земните недра.
Нека вятърът отвее
стъпките, оставени от нас,
нека и морето да затрие
пясъчния замък, в който бяхме ти и аз.
И сега, когато пак се връщам
назад към този спомен лек,
поглеждам към брега - каква мечтателка,
това е замък, построен от лед.
© НебесноСиньо All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
