Нека никой да не знае,
че щастливи бяхме с теб.
Нека времето прекарано
да се превърне в спомен лек.
Скрити чувства,
думи, неизказани слова,
нека всичко да остане
дълбоко в земните недра.
Нека вятърът отвее
стъпките, оставени от нас,
нека и морето да затрие
пясъчния замък, в който бяхме ти и аз.
И сега, когато пак се връщам
назад към този спомен лек,
поглеждам към брега - каква мечтателка,
това е замък, построен от лед.
© НебесноСиньо All rights reserved.