27.08.2010 г., 22:40

Нека...

1K 0 0

Нека никой да не знае,

че щастливи бяхме с теб.

Нека времето прекарано

да се превърне в спомен лек.

Скрити чувства,

думи, неизказани слова,

нека всичко да остане

дълбоко в земните недра.

Нека вятърът отвее

стъпките, оставени от нас,

нека и морето да затрие

пясъчния замък, в който бяхме ти и аз.

И сега, когато пак се връщам

назад към този спомен лек,

поглеждам към брега - каква мечтателка,

това е замък, построен от лед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НебесноСиньо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...