valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
25 jun 2007, 16:41

НЕКА АЗ СЪМ ЛУНА... 

  Poesía
734 0 13
Като светнал прожектор в небето
се усмихва в жълти одежди.
И докосва с магия сърцето
и го пълни с космични надежди...

Нощен блясък за цяла Вселена
с любовна молитва преляла...
Щом заспя, се промъква до мене
и ме гали с ръката си бяла.

И прошепва ми своите тайни.
По млечния път ме повежда...
По пътеките нови, омайни,
всяка нощ аз в съня се оглеждам.

И откривам, че тя като мене,
романтични души само гали.
Боледува от чужди проблеми,
а приятелски болки - я палят...

Когато от слънцето жарко
се затвори във свойта душа
и заспи. То нека за малко
аз съм вашата нова луна...


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??