НЕКА АЗ СЪМ ЛУНА...
Като светнал прожектор в небето
се усмихва в жълти одежди.
И докосва с магия сърцето
и го пълни с космични надежди...
Нощен блясък за цяла Вселена
с любовна молитва преляла...
Щом заспя, се промъква до мене
и ме гали с ръката си бяла.
И прошепва ми своите тайни.
По млечния път ме повежда...
По пътеките нови, омайни,
всяка нощ аз в съня се оглеждам.
И откривам, че тя като мене,
романтични души само гали.
Боледува от чужди проблеми,
а приятелски болки - я палят...
Когато от слънцето жарко
се затвори във свойта душа
и заспи. То нека за малко
аз съм вашата нова луна...
се усмихва в жълти одежди.
И докосва с магия сърцето
и го пълни с космични надежди...
Нощен блясък за цяла Вселена
с любовна молитва преляла...
Щом заспя, се промъква до мене
и ме гали с ръката си бяла.
И прошепва ми своите тайни.
По млечния път ме повежда...
По пътеките нови, омайни,
всяка нощ аз в съня се оглеждам.
И откривам, че тя като мене,
романтични души само гали.
Боледува от чужди проблеми,
а приятелски болки - я палят...
Когато от слънцето жарко
се затвори във свойта душа
и заспи. То нека за малко
аз съм вашата нова луна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
