Нека бъде
Нека бъде съвсем непринудено,
нека грешката бъде случайна.
Нека бъде небе несъбудено
над поле, пълно с макове ранни.
Нека някаква дълга илюзия
да рисува картина неземна.
Лѝлав трън да те дръпне за блузата,
да те драсне в очите зеленото.
Да се спънеш под дрямка на орех
в топла сянка на нещо отминало.
Да валят в теб порои – догоре,
до сърцето, в което ме имаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
