Нека бъде
Нека бъде съвсем непринудено,
нека грешката бъде случайна.
Нека бъде небе несъбудено
над поле, пълно с макове ранни.
Нека някаква дълга илюзия
да рисува картина неземна.
Лѝлав трън да те дръпне за блузата,
да те драсне в очите зеленото.
Да се спънеш под дрямка на орех
в топла сянка на нещо отминало.
Да валят в теб порои – догоре,
до сърцето, в което ме имаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
