hristam (Христина Мачикян)
531 928
27 мая 2017 г., 21:59

Нека бъде 

  Поэзия
503 1 6

Нека бъде съвсем непринудено,
нека грешката бъде случайна.
Нека бъде небе несъбудено
над поле, пълно с макове ранни.
Нека някаква дълга илюзия
да рисува картина неземна.
Лѝлав трън да те дръпне за блузата,
да те драсне в очите зеленото.
Да се спънеш под дрямка на орех
в топла сянка на нещо отминало.
Да валят в теб порои – догоре,
до сърцето, в което ме имаш.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво...
  • И на мен ми харесва да ме четете!
    Благодаря!
  • Хубаво стихотворение.
  • Като наричане е, Христина... едно такова самодивско...
    Обичам да те чета!
  • Благодаря Ви за вниманието, което сте отделил на моята лирика! Радвам се, че мога да я споделя с хора, които се наслаждават на тази емоция!
  • Мила Христина,от няколко години чета поезията ти.Едно нежно преплитане на чувства и пейзажна спектрогама;и твоето лирично пространство е изтъкано от шарената черга по която пренасяш посланията към читателите...И аз съм един от тях... Браво!😘
Предложения
: ??:??