14 dic 2015, 18:36

Нека да ме нямаш 

  Poesía » De amor
636 0 2

Нека да ме нямаш

 

 

Нека да ме нямаш днес,

И душата моя да ти липсва.

Една усмивка, блага вест,

в живота ти не ще се вписва.

 

Нека да ме нямаш утре,

Ала мен до пошлост да желаеш.

Сърцето – гнила котва вътре,

А ти не спираш да лаеш ли, лаеш...

 

Нека да ме нямаш пак,

И заровен в спомен да ме гониш.

И, о, да ме срещнеш – за капак,

С тръпка нова – дали сълзи ще рониш?

 

Нека да ме нямаш тогаз,

И в ръце чужди да ме любиш.

Така да оцениш що бях аз,

Но чак когато ме загубиш.

 

Нека да ме нямаш до живот,

И без мен в гняв да давиш.

С думи : „Боже, какъв съм идиот!“,

Знай – мен не ще забравиш!

 

 

 

 

05.12.2015г.

© l.panterrra Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз пък мисля че Любовта съществува!Да намериш правилния човек!Важно!Да изживееш с него това чувство.Несравнимо!Точната дума е ВЯРА!!!!
  • Белла, такива и трябва да сме когато ни тъпчат!

    ЕЛ, любовта не я губим, защото никога не сме я имали. Всичко е до интереси вече. И да, наистина го искаме. Всеки разочарован дълбоко в себе си се надява да има справедливост, било то в любовта или като цяло в живота. Има една приказка - добрите винаги си патят. Та, много е вярна...за жалост...

    Благодаря Ви!
Propuestas
: ??:??