Нека да ме нямаш
Нека да ме нямаш
Нека да ме нямаш днес,
И душата моя да ти липсва.
Една усмивка, блага вест,
в живота ти не ще се вписва.
Нека да ме нямаш утре,
Ала мен до пошлост да желаеш.
Сърцето – гнила котва вътре,
А ти не спираш да лаеш ли, лаеш...
Нека да ме нямаш пак,
И заровен в спомен да ме гониш.
И, о, да ме срещнеш – за капак,
С тръпка нова – дали сълзи ще рониш?
Нека да ме нямаш тогаз,
И в ръце чужди да ме любиш.
Така да оцениш що бях аз,
Но чак когато ме загубиш.
Нека да ме нямаш до живот,
И без мен в гняв да давиш.
С думи : „Боже, какъв съм идиот!“,
Знай – мен не ще забравиш!
05.12.2015г.
© l.panterrra All rights reserved.
