23 ago 2007, 15:47

Нека кабелите спят

  Poesía
700 0 3
Усещам те във всеки удар на сърцето,
в миризмата на пролетните цветя,
в светлината на слънцето, във небето,
във треперещия пламък на свещта.

Виждам те във всяка сянка,
на всеки тротоар самотен стоиш,
чувам те в звука на всяка камбанка,
до мене непрекъснато вървиш.
 
А вървях преди сама... сега мълча,
ти ме догони... остани,
целуни ме - лампата ще изгася,
нека и кабелът поспи... 

И в царството на тъмнината
открадни мойто сърце,
а аз ще забравя пустотата,
запленена от твойте ръце...

Нека кабелите спят,
ти само до мен бъди
и нека устните мълчат,
безсилни пред слетите мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...