23 ago 2007, 15:47

Нека кабелите спят

  Poesía
698 0 3
Усещам те във всеки удар на сърцето,
в миризмата на пролетните цветя,
в светлината на слънцето, във небето,
във треперещия пламък на свещта.

Виждам те във всяка сянка,
на всеки тротоар самотен стоиш,
чувам те в звука на всяка камбанка,
до мене непрекъснато вървиш.
 
А вървях преди сама... сега мълча,
ти ме догони... остани,
целуни ме - лампата ще изгася,
нека и кабелът поспи... 

И в царството на тъмнината
открадни мойто сърце,
а аз ще забравя пустотата,
запленена от твойте ръце...

Нека кабелите спят,
ти само до мен бъди
и нека устните мълчат,
безсилни пред слетите мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...