Нека кабелите спят
в миризмата на пролетните цветя,
в светлината на слънцето, във небето,
във треперещия пламък на свещта.
Виждам те във всяка сянка,
на всеки тротоар самотен стоиш,
чувам те в звука на всяка камбанка,
до мене непрекъснато вървиш.
А вървях преди сама... сега мълча,
ти ме догони... остани,
целуни ме - лампата ще изгася,
нека и кабелът поспи...
И в царството на тъмнината
открадни мойто сърце,
а аз ще забравя пустотата,
запленена от твойте ръце...
Нека кабелите спят,
ти само до мен бъди
и нека устните мълчат,
безсилни пред слетите мечти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петето Все права защищены
