Aug 23, 2007, 3:47 PM

Нека кабелите спят

  Poetry
693 0 3
Усещам те във всеки удар на сърцето,
в миризмата на пролетните цветя,
в светлината на слънцето, във небето,
във треперещия пламък на свещта.

Виждам те във всяка сянка,
на всеки тротоар самотен стоиш,
чувам те в звука на всяка камбанка,
до мене непрекъснато вървиш.
 
А вървях преди сама... сега мълча,
ти ме догони... остани,
целуни ме - лампата ще изгася,
нека и кабелът поспи... 

И в царството на тъмнината
открадни мойто сърце,
а аз ще забравя пустотата,
запленена от твойте ръце...

Нека кабелите спят,
ти само до мен бъди
и нека устните мълчат,
безсилни пред слетите мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...