Нека кабелите спят
Усещам те във всеки удар на сърцето,
в миризмата на пролетните цветя,
в светлината на слънцето, във небето,
във треперещия пламък на свещта.
Виждам те във всяка сянка,
на всеки тротоар самотен стоиш,
чувам те в звука на всяка камбанка,
до мене непрекъснато вървиш.
А вървях преди сама... сега мълча,
ти ме догони... остани,
целуни ме - лампата ще изгася,
нека и кабелът поспи...
И в царството на тъмнината
открадни мойто сърце,
а аз ще забравя пустотата,
запленена от твойте ръце...
Нека кабелите спят,
ти само до мен бъди
и нека устните мълчат,
безсилни пред слетите мечти...
в миризмата на пролетните цветя,
в светлината на слънцето, във небето,
във треперещия пламък на свещта.
Виждам те във всяка сянка,
на всеки тротоар самотен стоиш,
чувам те в звука на всяка камбанка,
до мене непрекъснато вървиш.
А вървях преди сама... сега мълча,
ти ме догони... остани,
целуни ме - лампата ще изгася,
нека и кабелът поспи...
И в царството на тъмнината
открадни мойто сърце,
а аз ще забравя пустотата,
запленена от твойте ръце...
Нека кабелите спят,
ти само до мен бъди
и нека устните мълчат,
безсилни пред слетите мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
