Летя над долина широка,

с поглед да я обхвана - не мога,

крилете ми са бели, пърхат от копнеж,

към слънцето ме издигат с лекота.

Летя при теб, мисля си, че си далеч,

ти си мечтана светла спирка,

а аз от любов окрилена

ще долетя вдъхновена.

Имам сили за много,

имам желание за всичко

и затова ти нося обич

със звезди украсена.

Полети с мен -

и ти криле имаш,

в небе ярко пълно с мечти

любовта да задържим.

Нима не знаеш?!

Тя е лека, феерична.

Ако не летим,

тя ще отлети...