22.05.2011 г., 13:00

Нека полетим

747 0 0

Летя над долина широка,

с поглед да я обхвана - не мога,

крилете ми са бели, пърхат от копнеж,

към слънцето ме издигат с лекота.

 

Летя при теб, мисля си, че си далеч,

ти си мечтана светла спирка,

а аз от любов окрилена

ще долетя вдъхновена.

 

Имам сили за много,

имам желание за всичко

и затова ти нося обич

със звезди украсена.

 

Полети с мен -

и ти криле имаш,

в небе ярко пълно с мечти

любовта да задържим.

Нима не знаеш?!

Тя е лека, феерична.

Ако не летим,

тя ще отлети...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...