Нека помълчим
Искам с теб да помълчим
и да стана аз невидим.
Да ме търсиш тихичко
и откриваш във всичко.
Спомените мои да изтриеш
и без от мене да се криеш,
да те търся, но не с очи,
а с душа, която ти мълчи.
Да се свържем с бяла нишка -
лекичка като въздишка,
дълга като свободата,
дар е срещу самотата.
Тогава ще сме податливи
не на приказки красиви,
а един на друг, каквито сме -
непокътнати от време.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados
