Нека помълчим
Искам с теб да помълчим
и да стана аз невидим.
Да ме търсиш тихичко
и откриваш във всичко.
Спомените мои да изтриеш
и без от мене да се криеш,
да те търся, но не с очи,
а с душа, която ти мълчи.
Да се свържем с бяла нишка -
лекичка като въздишка,
дълга като свободата,
дар е срещу самотата.
Тогава ще сме податливи
не на приказки красиви,
а един на друг, каквито сме -
непокътнати от време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
