Apr 15, 2025, 11:49 AM

Нека помълчим

  Poetry
301 1 1

Искам с теб да помълчим

и да стана аз невидим.

Да ме търсиш тихичко

и откриваш във всичко.

 

Спомените мои да изтриеш

и без от мене да се криеш,

да те търся, но не с очи,

а с душа, която ти мълчи.

 

Да се свържем с бяла нишка -

лекичка като въздишка,

дълга като свободата,

дар е срещу самотата.

 

Тогава ще сме податливи

не на приказки красиви,

а един на друг, каквито сме -

непокътнати от време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мълчи се тогава, когато всички мълчания са изговорени... Само тогава мълчанието е уют и не напряга. В противен случай.. това мълчание зрее, зрее и може да се пръсне като презряла диня през зимата. Важно е с кого и кога се мълчи. Харесах, поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...