Нека тихо се слея с дъжда
Научи ме да гледам
през твоите очи света.
Научи ме да разпознавам в тебе
всеки жест и топлинка.
Научи ме да плача -
тихо и без глас, тъй както
ти го правиш, но нали мъжете
не плачат?! Май... да.
Научи ме да се усмихвам,
дори когато най-много боли.
Та нали самотата и тя
е за хора, прости?!
Бях забравила отдавна коя съм,
достигнала бях до ръба...
Плача тихо, не ме укорявай.
Нека тихо се слея с дъжда.
Нека в този дъжд се разтворя
и прелея в най-буйна вода.
Да си тръгна такава (ако искат да помнят!),
пък след мене да става, каквото ще!
през твоите очи света.
Научи ме да разпознавам в тебе
всеки жест и топлинка.
Научи ме да плача -
тихо и без глас, тъй както
ти го правиш, но нали мъжете
не плачат?! Май... да.
Научи ме да се усмихвам,
дори когато най-много боли.
Та нали самотата и тя
е за хора, прости?!
Бях забравила отдавна коя съм,
достигнала бях до ръба...
Плача тихо, не ме укорявай.
Нека тихо се слея с дъжда.
Нека в този дъжд се разтворя
и прелея в най-буйна вода.
Да си тръгна такава (ако искат да помнят!),
пък след мене да става, каквото ще!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
