Нека тихо се слея с дъжда
Научи ме да гледам
през твоите очи света.
Научи ме да разпознавам в тебе
всеки жест и топлинка.
Научи ме да плача -
тихо и без глас, тъй както
ти го правиш, но нали мъжете
не плачат?! Май... да.
Научи ме да се усмихвам,
дори когато най-много боли.
Та нали самотата и тя
е за хора, прости?!
Бях забравила отдавна коя съм,
достигнала бях до ръба...
Плача тихо, не ме укорявай.
Нека тихо се слея с дъжда.
Нека в този дъжд се разтворя
и прелея в най-буйна вода.
Да си тръгна такава (ако искат да помнят!),
пък след мене да става, каквото ще!
през твоите очи света.
Научи ме да разпознавам в тебе
всеки жест и топлинка.
Научи ме да плача -
тихо и без глас, тъй както
ти го правиш, но нали мъжете
не плачат?! Май... да.
Научи ме да се усмихвам,
дори когато най-много боли.
Та нали самотата и тя
е за хора, прости?!
Бях забравила отдавна коя съм,
достигнала бях до ръба...
Плача тихо, не ме укорявай.
Нека тихо се слея с дъжда.
Нека в този дъжд се разтворя
и прелея в най-буйна вода.
Да си тръгна такава (ако искат да помнят!),
пък след мене да става, каквото ще!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
